feat: comic pipeline v0.10.0 — iterative chaining, title slugs, comics subfolder, 16:9v0.10.0

- Iterative image chaining: each page receives cover + prev page as pixel-level
  reference (multimodal) so the model copies appearance directly, not from text alone
- --story-theme flag overrides random genre pick per run
- Gemini now generates a short comic title (---COMIC TITLE--- separator) used as
  the output slug; all files named <slug>_cover.png, <slug>_page_1.png, etc.
- All comic output stored under comics/<slug>/ subdirectory
- Aspect ratio changed to 16:9 (ThinkPad X1 Gen 9 screen fit; 16:10 not supported)
- Bulgarian language rule moved to top of every prompt for stronger compliance
- Dynamic story-specific cover masthead + publisher logo badge matching story genre
- --story-theme "a thrilling space..." forces genre without touching random pool

Co-Authored-By: Claude Sonnet 4.6 <noreply@anthropic.com>

2 files changed, 18 insertions, 0 deletions

diff --git a/comics/galactic-shield/galactic-shield_narration.mp3 b/comics/galactic-shield/galactic-shield_narration.mp3
new file mode 100644
index 0000000..f93d619
--- /dev/null
+++ b/comics/galactic-shield/galactic-shield_narration.mp3
diff --git a/comics/galactic-shield/galactic-shield_story.txt b/comics/galactic-shield/galactic-shield_story.txt
new file mode 100644
index 0000000..2ab9fba
--- /dev/null
+++ b/comics/galactic-shield/galactic-shield_story.txt
@@ -0,0 +1,18 @@
+Звездолетът „Аврора“ прорязваше безкрайния космос, блестящ като диамант сред чернотата. На мостика, капитан Атала стоеше изправена, със стоманена решимост в погледа си. Мускулестата ѝ фигура, обвита в бойна броня, излъчваше непоклатима сила, а лицето ѝ, белязано от безброй битки, носеше мъдростта на воин. До нея, с елегантна стъпка, се промъкна Луна – нейната вярна черна **1. котка**. Животното се настани до командния панел, очите му с цвят на кехлибар наблюдаваха звездите, сякаш разбираха всяка променяща се опасност в дълбините на пространството. Луна беше повече от домашен любимец; тя беше талисман на „Аврора“, неин тих пазител.
+
+Внезапно червени аларми закрещяха. „Капитане, неидентифицирани кораби! Множество! Идват бързо!“ – извика пилотът Кай, млад мъж с остър ум и бързи рефлекси.
+„Щитове на максимум! Отворете огън по моя команда!“ – заповяда Атала, гласът ѝ ехтеше с авторитет.
+На екраните се появиха зловещите силуети на корабите на Зоргарите – безпощадна извънземна раса, която от векове тероризираше галактиката. Те бяха по-многобройни от очакваното.
+
+Битката започна. Енергийни лъчи разсичаха мрака, експлозии осветяваха бойното поле. Атала се движеше сред екипажа си, давайки указания, вдъхвайки кураж. Един от главните двигатели беше ударен. Корабът се разтресе. Луна изсъска, козината ѝ настръхна, но остана на място, наблюдавайки с тревожност.
+
+„Трябва да пробием защитата им, Кай! Фокусирай огъня върху флагмана!“ – извика Атала.
+В този момент, инженера Зора, жена с лъскава черна плитка и очи, пълни с решителност, подаде на Атала хрупкава **2. ябълка**. „За енергия, капитане. Нуждаем се от теб във върхова форма.“
+Атала отхапа от свежия плод, вкусът му беше ободряващ на фона на хаоса. За момент, тази проста `ябълка` я заземи, напомняйки ѝ за дома, за всичко, което защитава.
+
+С възвърната сила, Атала грабна своя енергиен ласо и изрича: „Всички да ме следват! Ще ги ударим в сърцето!“
+Тя не беше просто командир; тя беше предводител. С невероятна грация и сила, Атала поведе десантен екип към абордаж на най-големия вражески кораб, пробивайки път през гъмжащи орди от Зоргари с всеки замах. Енергийното ѝ ласо пулсираше със синя светлина, неутрализирайки врагове, които се осмеляваха да застанат на пътя ѝ. Нейната смелост беше заразителна, вдъхновявайки екипа ѝ да се бори с още по-голяма решителност.
+
+Обратно на „Аврора“, Кай и Зора успяха да пренасочат енергията и да нанесат критичен удар по флотилията на Зоргарите. Вражеските кораби започнаха да се разпадат. На борда на флагмана, Атала и нейният екип унищожиха основния им контролен възел. С писък, Зоргарите започнаха хаотично отстъпление.
+
+„Отлична работа, екип! Пригответе се за скок!“ – обяви Атала, връщайки се на мостика, където Луна я посрещна с тихо мъркане, сякаш знаеше, че опасността е отминала. Галактиката беше спасена за пореден път, благодарение на непоклатимата воля на Атала и духа на „Аврора“.