feat: comic pipeline v0.10.0 — iterative chaining, title slugs, comics subfolder, 16:9v0.10.0

- Iterative image chaining: each page receives cover + prev page as pixel-level
  reference (multimodal) so the model copies appearance directly, not from text alone
- --story-theme flag overrides random genre pick per run
- Gemini now generates a short comic title (---COMIC TITLE--- separator) used as
  the output slug; all files named <slug>_cover.png, <slug>_page_1.png, etc.
- All comic output stored under comics/<slug>/ subdirectory
- Aspect ratio changed to 16:9 (ThinkPad X1 Gen 9 screen fit; 16:10 not supported)
- Bulgarian language rule moved to top of every prompt for stronger compliance
- Dynamic story-specific cover masthead + publisher logo badge matching story genre
- --story-theme "a thrilling space..." forces genre without touching random pool

Co-Authored-By: Claude Sonnet 4.6 <noreply@anthropic.com>

1 files changed, 17 insertions, 0 deletions

diff --git a/story.txt b/story.txt
new file mode 100644
index 0000000..1edfb54
--- /dev/null
+++ b/story.txt
@@ -0,0 +1,17 @@
+Капитан Елара се взираше в безкрайната синева на хиперпространството от командния мостик на своя разузнавателен кораб "Зора". До нея, сгушена до контролния панел, спеше Орион, нейната вярна черна 1. котка. Той беше единственото топло и пухкаво присъствие в студената стомана на междузвездния й дом. С всяко поклащане на кораба, причинено от далечни гравитационни вълни, Орион мъркаше тихо, създавайки усещане за спокойствие, което Елара ценeше.
+
+Изведнъж алармата изпищя, пронизвайки тишината. "Неидентифицирани обекти приближават с висока скорост!" гласеше гласът на бордовия компютър. Елара веднага активира щитовете. През предния илюминатор се видяха три остри, тъмни силуета, които разкъсваха хиперпространството, излизайки от него като хищни птици. Извънземни. Те изстреляха плазмени залпове, които се блъснаха в енергийното поле на "Зора".
+
+"Щитовете са на 60%!" – предупреди компютърът, а гласът му звучеше необичайно напрегнато. Корабът се разтресе силно, запращайки Елара срещу контролния панел. Орион скочи, извивайки гръб и съскайки към екрана, на който блещукаха приближаващите вражески кораби. "Дръж се, момче," промърмори Елара, опитвайки се да маневрира. Удар след удар разтърсваше "Зора". Панелите искряха, миришеше на изгоряло, а дим започна да се просмуква от вентилационните отвори.
+
+Последва огромен трясък, който хвърли Елара на пода. "Двигателите са засегнати! Аварийно приземяване на най-близката планета!"
+Елара успя да насочи кораба към една скалиста планета с виолетов оттенък, която се въртеше в далечината. Атмосферната фрикция беше брутална. Приземяването беше грубо. Корабът се заби в каньон, а цялата вътрешност се изпълни с прах и дим. Всичко наоколо беше преобърнато.
+
+"Орион? Къде си?" Елара се изправи, накуцвайки, опитвайки се да види нещо през гъстия дим. От отломките изникнаха две светещи зелени очи. 1. котката беше добре. Тя пое дълбоко въздух и отвори аварийния люк. Навън въздухът беше студен и разреден, но дишим. Небето беше мрачно, обагрено в лилаво и оранжево от близката звезда. Странни кристални растения проблясваха в сумрака, сякаш отразяваха последната светлина на умиращ ден.
+
+Елара и Орион тръгнаха да търсят подслон сред нащърбените скали. Недалеч чуха шумолене и щракане. От сенките изскочиха същества, подобни на огромни насекоми, с остри като бръсначи крайници и светещи червени очи. Те бяха поне шест, обграждайки ги бързо.
+"Не и сега," прошепна Елара, изваждайки лазерния си пистолет. Тя стреля, но плазмените импулси сякаш само ги раздразниха. Насекомите се приближаваха, издавайки странни тракащи звуци.
+
+Орион, неочаквано за Елара, изсъска силно и скочи напред, дращейки един от извънземните по лицето. Съществото отстъпи, стреснато и объркано. Този неочакван ход даде на Елара секунда. Тя се сети за малката си раница. Бръкна вътре и извади последната си 2. ябълка. Без да се замисля, тя я хвърли с всичка сила към най-голямото насекомо, което водеше атаката.
+2. Ябълката се удари в челюстта му с неочакван, сочен звук. Извънземните, които досега преследваха с механична прецизност, замръзнаха. Едно от тях дори помириса 2. ябълката с любопитство, издавайки ниско бръмчене.
+Тази секунда забавяне беше достатъчна. Елара хвана Орион и побягнаха, търсейки спасение сред скалистите формации на непознатата планета, докато зад гърба им се чуваше странно потропване и съскане. Оцеляването беше само началото на тяхното приключение.